Имаме си вътрешноведомствена игра, в която те подиграваме какъв си ботор, пън, киборг…

… истината е, че аз не познавам човек с по-голяма и фина чувствителност от твоята

И докато разни знайни и незнайни люде се претрепваме да „правят добрини“ и даваме всичко от себе си те да не останат незабелязани, докато се правят снимки, видеа, пишат се пламенни статуси, в които разбира се се отбелязва, че „доброто“ дело не е самоцел и не е нужно да бъде развявано като знаме, но нали…така, да дадем пример, да вдъхновим, не че търсим одобрение и ръкопляскане… нееее, ние не сме такива хора, ние просто преливаме от добродетели, любов и състрадание към света и обитателите му…

и докато върлува този цирк,
ти просто се хващаш и вършиш каквото има за вършене:
без да вдигаш шум, без да се биеш в гърдите, без да търсиш одобрение, без да привличаш вниманието към себе си…

просто свършваш, каквото е нужно
просто действаш…
грижовно, с ръце, със сърце…

…а аз…
аз съм една безкрайна лигла, дълбоко окопана в безграничната си арогантност, егоцентричност и безполезност (за себе си и околните), както винаги заета само и единствено с личното си многострадалие…

…не знам дали мога да падна по-ниско,
но познавайки се
да, мога.
това е нещо, което мога отлично….

ето, виждаш ли, отново завъртях прожекторите към себе си…

докато онзи, висящият в небето, пресушава остатъците от срама и разпада гузната ми съвест на прах…

…съжалявам…

…не знам защо трябваше да се случи това, за да осъзная, че не си такъв, каквито ние се виждаме отразени в твоето огледало…