Събуждайки се събота сутринта, в главата ми изплува картина:

как един ден като умра и ме кремират, Емо ще отиде на някоя висока скала над морето, в ден с лек вятър от сушата към вътрешността на Голямото синьо, ще отвори урната и ще ме пусне да полетя на воля. и как в мига, в който се смеся със соления въздух, Душата ми ще извика:
„Ехаааааааа…!“

станах със смях от леглото 🙂