Събуждайки се събота сутринта, в главата ѝ изплува картина:
как един ден като умре и я кремират, той ще отиде на някоя висока скала над морето, в ден с лек вятър от сушата към вътрешността на Голямото синьо, ще отвори урната и ще я пусне да полети на воля. и как в мига, в който се смеси със соления въздух, Душата ѝ ще извика:
„Ехаааааааа…!“
Стана със смях от леглото…
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева