„Аууу, ама тя е много сладка! И цветът не е бял, а перлено бял!“ – мернато в интернет от устата на популярна БГ персона, купуваща си джип…
„Аз изобщо не съм религиозна, но виж колко е сладичък!“ – реплика, на която лично присъствах с уши.
Сега! Не мога да си изкривя душицата и да не призная, че много ме напъва да направя кратък анализ на лирическите герои, показващ пълния ми комплект зъби! Напъва ме! Но няма да го направя! Защото схемата „я па тоя, я па оня…“ всички много я владеем, затова нека прескоча директно на „я па Я“!
Днес, закусвайки си кротко, изведнъж усетих как следната реплика „Аморе, а пък Флоки спи горе в спалнята.“ напира да се провре между гореспоменатите зъби. (важно е да отбележа, че в момента на зараждане на тази реплика, Флоки не е изобщо тема на разговор и такъв дори няма. просто кротко си ядем в мълчание) И аха да се отърколи на бял свят и чух как Гласът от задния ред шумно ме погледна изпод вежди. (той има внишутелни и респектиращи вежди и умее да наблюдава особено гръмко и изразително изпод тях.) Та погледна ме той от тъмнината на задния ред и простото съобщително изречение се разпадна в устата ми.
И така, ядейки пържени яйца на очи, се размислих за чистота.
Не на планетата, не дори у дома.
А за чистота на изказа.
Един много бърз „скрол“ из съзнанието ми моментално показа, че дооооооооооооооооооооооооста често вкарвам подобен тип реплики в разговорите си.
Реплики с нулева стойност.
Реплики без грам отношение към темата.
Реплики, запълващи мълчанието между две хапки.
Реплики, размиващи разговора.
Реплики, в които често си губя мисълта.
Безполезни, праволинейни, откровено малоумни, паразитни реплики.
И кому е нужно, би попитал Гласът?
Никому.
От няколко години насам започнах да обръщам внимание на начина, по който се изразявам. Старая се да подбирам възможно най-точните думи, с цел да обрисувам най-ясно мисълта си. Не е лесно, защото речниковият ми запас е доста беден, а и думите сами по себе си, са крайно недостатъчни и претоварени с конкретика, ограничения и т.н…. Но все пак продължавам да го правя и определено има разлика.
И днес си казах: Еми, дарлинг, ето ти начин да намалиш излишното говорене. Разкарай целия този баласт и ще видиш как ще олекотиш историята и сведеш белият шум до минимум.
Така че, Амрита (за всеобща изненада) редом с пържените яйца и домашния хумус официално пое пътят към своята по-тиха и чиста версия.
Ще бъде голяма веселба, усещам вкуса ѝ още отсега.
„РАЗГЕЛЕ!“, тихо си помисли Гласът от задния ред, „ДОЖИВЯХ ГО!“