Заедно

Катерят някакъв семпъл връх. Отдвете страни на тясната, скалиста пътечка е стръмничко. Връх е все пак. След като веднъж вече се е изтресла по задник няколко часа по-рано на едно друго място (загряла е един вид), поглежда към единия сипей и обявява с весел тон: „Ето сега е перфектният момент да се оттървеш от мен!…

Подрежда поредната доза нови книги на рафта с непрочетените. Брои. Общо 21 заглавия, които чакат да я поемат в обятията си. „Може би е добре да понамаля малко купуването на книги…„„Може би да. Не заради парите, ама се затрупваш…“„Вярно, че чета бързо. Ето, тая седмица дочитам трета, ама все пак…„„Дочиташ трета, но после всичко ти…

Обхванала е с длани главата си, все едно държи и претегля малка диня (горе-долу и съдържанието е със същата стойност)…Но конкретно тази диня е доста отчаяна в момента. „Не, човек, БЕЗУМНО Е! Нещата реално не са чаааак толкова сложни. Даже са си направо прости! Но не мога да повярвам КАК успяваме да се затрупваме с…

„Да, КИСЕЛА СЪМ!, е отговорът ми на въпросителния ти поглед!„„Искаш ли да те помажа с петмез?“„Защо бих искала?„„За да спреш да си кисела. Освен ако не искаш да бъдеш такава?“„Да, искам да съм кисела! Това внася приключенски дух в живота ми…„ из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева

„Ще ти налетя, да знаеш!“ й казва.„Като муха на лайно?“ го пита.„Да! Аз съм една голяма муха!“„Това е елегантен начин да кажеш, че аз съм едно голямо лайно?„ из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева

Пуснал си е да гледа документален филм за някакво село нейде из БГ. Тя е в едно от онези си лигави състояние, увиснала е на рамото му и на всяка трета дума, идваща от екрана коментира: тази е луда, ония били сектатнти, този щом е с различни чорапи е напът да полудее и т.н. в…

Седи на дивана със замислен вид. Отива да го пита нещо, отговаря ѝ, тя тръгва да излиза от стаята, но на вратата се обръща и угрижено пита: „Ама нали не си отчаян? Или притеснен, или разтревожен..?„. Това, по-принцип са състоянията, с които саматя тя запълва основната част от времето си… „Не бе, просто си мисля…

В индустриалната част на града са. Търсят почва за растения. Влизат на място, което са им казали че има. Разбират, че няма, но пък продават саксии и всякакви пластмасови домашни потреби. Сеща се, за счупения леген и вижда, че има. Избира си един, на топ цена от 3,20 лв и доволна тръгва да го награбва…

Рови из супата. „Този картоф ми се вижда леко твърд…“„Баба ти е твърда!„ Почват да се хилят. „Звучиш малко като кокошка…“„Мога да се смея и като други птици! Предимно домашни. Предимно с дълъг врат…„„То и на цвят го докарваш… (облечена е в розова туника на оранжеви сърца. да да, кич е, но има джобове и…

„Прави ми впечатление, че когато съм в овулация, ставам раздразнителна. Не винаги, но… За разлика от времето преди и по време на цикъл, когато съм си пей сърце – кротка и лежерна…„ Това изказване доведе до следните ситуации: […ден по-късно] „Оффф, нещо ми е нервозно днес!„„Това е, защото когато си в овулация, си зла кучка!…

И двамата много силно и страстно „обичат“ празниците! Много! Тихо е. (това и горното са свързани без да са свързани пряко)Всеки се е вглъбил в заниманията си. Не са казали и дума поне от час. Подготвя разни неща за следващия ден и се налага да изпише датата. „Аууу, ма то утре било св. Валентин, бе…

Котаракът спи върху одеало, стоящо на облегалката на дивана. „О, Тийлк се е завърнал върху одеалото!“ се чува от съседната стая.„Да, одеве като го махнах от стола ми, го оставих там, за да му опресня спомените.„„Местила си Тийлк или одеалото?“„Тийлк. Одеалото си стои там. То не води особено динамичен живот..„„Е те одеалата не са много…