(за)Едно

„От известно време почти всяка вечер ми се схващат прасците. Преди 2 дни такава крампа направих, че едвам се завлякох до банята. Стъпалото ми се изкриви и няма стъпване. И боли… Явно ми липсва магнезий, мм?„„Най-вероятно.“„Тъпото е, че дори и да започна да пия, то няма никаква файда… А съм само на 46! Ти представяш…

влиза в банята. „Асене! Какво пак стоиш тука?“„Кой е Асен???!?!?!?!?“, се чува отвън и през вратата нахлува стадо недоумяващи въпросителни.„Ето го!“„Паяка ли?“„Да. То има още един.“ (два едри, охранени екземпляри с мощни бутове)„Другият е по-малък.“„Това е жена му.Асене, къде е Зорница?“ из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева

„Пак се напрегнах!“„Е стига вече с това напрежение, де!“„Трудно е. Аз съм жълто-червен типаж. Луда и агресивна! Плюс това Луната ми е в Рак, но и Марс ми е в Рак… Ти разбираш ли за какво иде реч?!!!“„Аман ти казвам…“„Такава ми е оплетката просто. Как можеш да си смениш цвета на очите без да ползваш…

„Ама много си сладък на фона на цъфналата вишна и тази светлина!“„Цъфналата вишна?!“, скептично-подигравателно.„Да! Сега е есенният цъфтеж!“„Хммм..!“, подозрително-подигравателно.„Оф, такъв си врачански темерут!“„Софийска селянка!“„Хахахааха.. 😀 😀 😀 😀 „ пита разни неща. получава предимно сумтене насреща.„Не, ще ти завъртя един зад врата накрая!“„Така ли? И защо?“, невинно-подигравателно.„Ей така, за да си раздвижа кръвта малко!“ из…

чакат на светофар. пред тях има учебна кола на школа „Кристина“. „КРИСТИИИНААААААААААААА…„, пее с все сила (и фалш). това е останало като лаф от филм, който са гледали. в него отхвърлен младеж дрънка на китара в междуградски автобус, саморъчно скалъпена песен към изгората си – Кристина.купето се пълни с бурен смях. „Как беше нататък?“„Помня само…

„Ей, вярно че вчера сключихме сделка на отиване към града да минаваме по този маршрут!„„Като видях съседа и се сетих.“„Съседа?!? Къде го видя?„„Отиваше надолу.“„Как надолу?! Много странно! Аз изобщо не го забелязах.„„Като погледнах в страничното огледало дали не идва кола, го видях че отива надолу.“„?!?!? Ама как НАДОЛУ??? С колата или кучето? И кой съсед?„„Абе…

обяснява нещо. „Да.. добре… Оф, правя нещо в момента. Не мога да те слушам точно сега.„„Ааа! Ще ме слушаш! Не може само за теб да говорим, когато ти се прииска. Искам да говорим и за мен!“„Добре! Дай ми 5 минути да приключа и ще говорим за мен!„„??!?“„Нали каза, че искаш да говорим и за мен?…

оглеждат стаята и обсъждат къде може да се имплантира още една закачалка за връхни дрехи. „Трябва да си намерим една от ония старите закачалки.“„Високите дървени? Дето стоят на един крак?„„Да.“„Аз имах такава. Баща на В. ми я беше намерил и подарил. Ама нали нищо не си взех… Както и да е. Мога да кажа на…

По плота има разпръснати прясно закупени ластици за коса – тип телефонен кабел. Сваля стария и го мята при тях. „Този защо е толкова крив?“„Защото досега бях вързана с него и се е огънал. Ще се оправи.“„Не ми се вярва…“„Абе просто му трябва малко време да се възстанови!“„Мдаа, разбирам… все пак е бил на главата…

„Спокойно! Няма да ти честитя!“„Ама не, сериозно – какво толкова по-специално може да ми кажеш, което да не може да ми кажеш всеки друг ден?„„Че си овца.“„Това си ми го казваш всеки ден и всичко си е наред.„„Да. Но днес няма да ти го кажа!“ из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка…

„Моля те, не ми говори в дълги и засукани изречения. До 5 думи – като за втечнено биологично петно!„(еми да – мрънкам! порядъчно!) *** Направил ми е джанконада. В мозъчно затъмнение (степен последна четвърт) хващам каната и с въртеливи движения започвам да я лашкам с цел разбъркване. Цялата операция се извършва в условия на отсъстваща…

„Има моменти, в които тия тъпотии много ме обезсърчават……хм, „обезсърчавам“ съдържа „search„..„Съдържа и сърце.“„Е къде го видя тва сърце? Обезсърцавам? Обезсърдявам..?„„Обезсърбявам.“„Обезсърбявам, демек – изкъпвам се!„ из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева