43

Отново е този ден от годината… …все така се гледаме през зъби… …все така не успявам да открия и оценя чара на това „събитие“… Животът, заради самото удоволствие от живеенето продължава да е мираж… Упорито цикля в живота в търсене на смисъл.Което е пълен смяхТ, защото може би единственото нещо, в което твърдо и непоклатимо…

6 месеца

И така, на шега и в лека зрителна мъгла си мина половин година от спирането ми да нося очЕла или лещи. Прекалено топло ми е, за да локумствам. Продължавам да си разцъквам по тази схема. Единствено се зачудих преди малко дали чутовният ми инат ме кара да продължавам или някаква свисша сила от небесата бездъждовни??……

„Дюн“ – филмът

Когато миналата година пуснаха трейлъра на „Dune: Part One“, точно бях започнала да чета поредица. Казах си, че докато не изчета и шестте книги, няма да гледам филма. Книгите прочетох отдавна, а до филма стигнах година по-късно. … не знам откъде да започна…дори не знам дали да започвам… Но отвътре ме ръчка, затова ще напиша…

киборг

Имаме си вътрешноведомствена игра, в която те подиграваме какъв си ботор, пън, киборг… … истината е, че аз не познавам човек с по-голяма и фина чувствителност от твоята… И докато разни знайни и незнайни люде се претрепваме да „правят добрини“ и даваме всичко от себе си те да не останат незабелязани, докато се правят снимки,…

живот и смърт

Докато много внимаваме да не си развалим спокойствието, да си опазим реда и рутината, убиваме живота. И дори често да не е директно, то е съвсем реално и буквално…

5 месеца

Снощи сънувах, че някой ме пита наистина ли съм спряла да нося очила/лещи и защо. Отговорих положително и се впуснах в обяснение, което не си спомням в момента… Усещането е, все едно никога не съм носила такива и някак приех това, че не виждам добре… рядко се сещам, че реално не би следвало да е…

памет

Предвид темповете, с които започнах да не помня, скоро могат да кръстят на мое име мерна единица за забрава: 1 амрита (съкратено – 1 ам) Въпреки, чето не е точно забравяне…а едно доста особено усещане, че реално нещата, които уж са ми изфирясали от главата, изобщо не са се случили… … не знам, не знам……

посвещение

ставайки сутринта се сетих за посвещението[1], което Бени ми написа преди година на утрешния ден:„На Амрита, от която ми се живее.“ останах като гръмната! бързо взех и другите 2 книги[2], които имат посвещения специално за мен и повторно се гръмнах! чак СЕГАси дадох сметка, че това са послания от МЕН към мен…… написани от женски…

боб и разбиране

В магазина на село: аз: „Този боб остава ли жив?“продавачката: „Ами аз само от него зареждам.“ (нали, няма да попитам като „нормален“ човек дали бобът се сваря добре…така и не успях да се доредя до членство в клуба на „нормалните“… [пу-пу, да не ми е уроки!]) излизайки с пакета в ръка, обяснявам на Емо как…