(с)Мисли

Динамика до дупка, митре ле!Преразглеждане, преоценка, преосмисляне и пренаписване.И тонове репички!Както и по някой гълъб, който чопли принцеса…Много ключов и на ново начало месец.

За четвърти път е онова време от годината, в което трябва да реша да подновя ли хостинга и домейна на това виртуално място за още 365 дни. Зачудих се има ли смисъл да го правя, предвид, че за момента не го ползвам и съществуването му е безпредметно. Но усетих, че още не ми се иска…

Човек открива много интересни неща за себе си, когато реши да внесе малко ред в живота си.Ето, днес се хванах да организирам кулинарните bookmark-ове на компа. И каква вълнуваща изненада ме очакваше там! Дори не подозирах, че съм си запазила рецепта за „Ракия с кокичета при настинки и завеяност„!

Колко е разстоянието между вчера и днес, ако седиш под някое дърво или вкъщи? И можеш ли да го изминеш?

За момента не съм открила по-добро огледало от Другите.Там видях/прозрях как скептицизмът е просто липса на знание, разбиране.Отразеният образ – това съм (и) аз.

„Патетизмът ти замъглява преценката.“ – ми каза.Truth.

няма заминаванеима само връщане* *из „Хълбоци и пеперуди“ от Рене Карабаш

Битово хайку: „Часът е почти седем – на мен ми е леко хладно.Ще ядем ли?“

За пръв път имам посока за новата година! Приеманеиз целия спектър

Годината, в която най-после започнах да се помирявам със себе си и да съзирам собствената си стойност.Годината, в която започнах да се успокоявам.

В деня, когато напуснаха Аврора завинаги, Ина се облече във вдовишко черно, излезе от къщата си, подмина Лев и Руди, които товареха последните мебели в купения на старо пикап на Лев, и легна на прашния път. Двамата мъже се вторачиха в нея, но не помръднаха.“ из „Пътят към дома“ на Роуз Тримейн както и: […]…

Минало незабравено води към Бъдеще неосъществено, а заедно все така към Настояще пропуснато. Кога ли ще се научим…?Както и изкуството да бъдеш котка. Също кога ли?…