търпение

Пролетта купихме луковици лилиуми и гладиоли. Изкопах, засадих, полях. Десет минути по-късно отидох да проверя дали не са поникнали. Двадесет минути по-късно отидох да проверя дали не са поникнали. Тридесет минути по-късно отидох да проверя дали не са поникнали. … тази схема се запази в рамките на целия ден. На следващия – също. След 2…

процес

Дали пък да не отместя вторачен поглед от крайния резултат, избягвайки капана на „Смисъла“ и да фокусирам върху самия процес…? из „Топла вода For Dummies“

съдбовно?!?

Присъни ми се една любов отпреди 20 години. Каза ми: „Дойдох твърде късно. Ти вече не светиш.“ Стана ми много тъпо, защото не смятах, че нещо от казаното е вярно и се опитах да оспоря… След като станах сутринта, се чувствах все така тъпо и си направих звездички за закуска… но все още не знам…

детски травми

За себе си реших да заменя термина „детски травми“ (който намирам за ексклузивно малоумен) с „детска временна ограниченост„, защото повече пасва на моите възприятия и тълкувания по темата. Даже накратко мога да му казвам ДВО (ДеВеО – много академично звучи! :D) Също така животът ми основно се свежда до наблюдение и размишления – това може…

прозрение и подозрение

прозрение: прословутата „мултифункционалност“ на жените, с която кичат гръд, е нищо повече от – „започвам да върша сто неща накуп, създавам хаос до прага на райските порти, но на практика фокусът ми е никъде, защото нямам представа какво правя или искам да направя!“ (полезно е да наричаме нещата с точните им имена, лейдис) подозрение: като…

тихо

Миналата седмица бяхме в планината – никой, освен нас, хълмове, върхове, поляни, слънце, синева… място, на което би искал да умреш, за да се разтвориш и слееш с него. Високо над нас – приглушеният шум от самолет… Събота е. Съседът под нас коси тревата в двора си с тример. Хазяинът ни отсреща реже дърва с…

докога така

Непрекъснато пропускам тънкия момент, че не всеки се вълнува и интересува от нещата, които са важни за мен. И съответно напъна ми да отварям чужди очи става все по-смехотворен в собствените ми. Сега се сещам, че може би това е една от причините да съм се научила да харесвам яденето си студено: толкова обичам да…

златната среда

Човек на крайностите съм като че ли от винаги…?Крайна съм в отношенията си с хората, в изказа, поведението, емоциите…Крайна съм най-вече към себе си. Опитвам да се скрия в ъгъла ли, какво ли… не знам… Не е хвалба, не е обвинение, просто е такова каквото е. Единствено безпощадното ми чувство за откритост и честност пред…

блогът бил пораснал

Докато се взирах в клавиатурата, опитвайки се да фокусирам погледа си, докато е разфокосиран, което придава специфична дълбочина на това, което наблюдаваш (оф, сложно ми е да го обясня, но аз си знам какво правя), та докато правех това и му се радвах, се сетих, че мястото тук – този блог, сайт или каквото е,…