дума на деня

…всъщност на вчерашния такъв, но това не отнема ни най-малко от чара ѝ.Моля, на вашато внимание: Цинобър Водно създание от потемствена кръвна линия с дълбоки аристократични корени, навици и порядки! Ходи изскано облечено, с фрак и цилиндър и доста наподобява… тюлен… Тази дума ми е забавна от дете. Между другото бърз search в гугъл казва,…

#10: наказание

Бяха изящни, красиви, високи, обгърнати в червена естествена кожа и скъпи, много скъпи… Седеше на ръба на ваната, обута в мокри дебели, вълнени чорапи и се опитваше отчаяно да напъха крака в новите обувки, за да ги разшири поне малко, защото ѝ бяха номер и половина по-малки и беше невъзможно да ходи с тях… Докато…

липсвам си

Понякога се улавям, че страшно си липсвам. Опитвам да си звънна, но сигналът винаги е зает с по-важни неща от празнословене с мен. Започвам да се търся: зад вратата, в гардероба, под душа, до пералнята – ни следа. Мъча се да проследя избелелите дири, но обонянието ми е с тежка хрема и реки от слузести…

АЗ

Когато ти омръзна, се затваряш в кориците на книгите. Търсиш между страниците тихо спасение от мен. От историите ми. Винаги глупави, винаги обсебващи, винаги с край, предварително режисиран от мен. Несъобразен с героите, с емоциите, с желанията им… егоистичен като мен самата. И ти бягаш от това грандоманско, самовлюбено АЗ, обличащо кожата ми, разширяващо я,…

Градина

Реших да засадя цветя.В кошчето за отпадъци. Люспите от лук разцъфват в пурпурни, майски рози. Кофичката от кисело мляко звъни с приятно млечен глас. Яйчените черупки нахлузват стари пантофи и хукват за четирилистни детелини между редовете на вчерашните новини. Картофените обелки танцуват валс със старата ти снимка. Два найлонови плика разперват криле, догонват ятото и…

#9: блясък

Всеки, които влизаше или излизаше от града, виждаше това проблясване между клоните. Те стояха на своя пост, както всеки ден. Присъствие, което може да блесне в живота, единствено благодарение на светлоотразителните жилетки. из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева

#8: неделя

Неделя. Ставаш и си измиваш очите. Сядаш да си пиеш лежерно кафето/чая. из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева История в 3Dействия с екстеншъни: Неделя. Стана от кревата, отиде в банята и започна да си мие зъбите. Точно започна да ги жабури и забеляза, че мивката е доста мръсна.„Така и така съм тук, що да…

#7: прозрение

Дребна фигура лъкатушеше по улицата като ранена птица и току несигурно се оглеждаше, търсейки ориентир къде се намира. Внезапно от тъмната фасада на стара кооперация се отдели и изгърмя в съзнанието ѝ „Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.“ Фигурата залитна стреснато назад, изсмя се уплашено и повърна: мразеше всичко това… из „Истории…

#6: убиец

Спираше за момент, помръдваше с ушички, подушваше въздуха с малкото си носле и продължаваше да подскача насам-натам. Тъмна сянка премина по небето, покри слънцето и детето да изпищи: „Мамооо!!! Зайчето ми умряяя!!!“„Не се страхувай“, отвърна майката,“ това е просто облак.“ из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева

„Dear Josephine…“

Пускаше листата от лайка вътре, очаквайки да изпишат името на любимия. Новия. На огнището къкреха отвари от живовляк и страстниче. Първата пиеше, с втората обливаше сърцето и слабините си. С кръгови движения по посока на електронния часовник, подарък от Кръстницата. Ако човек си направеше труда да я разреже и погледне вътре в нея… семпла изработка.…

#4: изгубени в превода

„Не ме прегръща – може би не иска или пък в тъмното не е видял, че съм тук… няма да мърдам, за да не го стресна…“ „О, тя е заспала…ще се вмъкна лекичко, за да не я стресна и събудя.“ На сутринта и двамата разбраха, че не са се разбрали, а през това време Вселената…