Полива си цветята на горния етаж. Флоки спи в креслото на Тийлк, което всъщност е нейно, но нали…
Тийлк пристига, вижда узурпацията и потръпва възмутено. Започва да ходи леко напрегнат подире ѝ, без конкретна цел.
Тийлк е котка. Той няма нужда от такъв кич в живота си.
В един момент обаче намира такава. Скача от парапета на стълбите и повръща на земята. Благодари му мислено, че не е върху някое легло. Слиза със стъпката на отегчена матрона на долния етаж, мърморейки под нос:
Страхотно, чудесно, разкошно.
Поглежда и пита „Кое?“
Тийлк повърна.
„Ама повърна като те видя ли??“


из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева