Поливам си цветята на горния етаж. Флоки спи в креслото на Тийлк, което всъщност е мое, но нали…
Тийлк пристига, вижда узурпацията и потръпва възмутено. Започва да ходи леко напрегнат подире ми, без конкретна цел.
Тийлк е котка. Той няма нужда от такъв кич в живота си.
В един момент обаче намира такава. Скача от парапета на стълбите и повръща на земята. Благодаря му мислено, че не е върху някое легло. Слизам със стъпката на отегчена матрона на долния етаж, мърморейки под нос: „Страхотно, чудесно, разкошно.“ Емо ме поглежда и пита „Кое?“ Отговарям: „Тийлк повърна.“ Той: „Ама повърна като те ВИДЯ ли?