аз: „Опитах се да намеря снимки от първия ни Цигов чарк, но съм изтрила всичко. Но както установихме, били сме там за сефте 2014-та.“
Поглеждам към Тийлк, който се е размазал на дивана и добавям: „А по това време, виЙ младиЙ господине, изобщо не съществувахте още.“
Тийлк ми хвърля леко озадачен поглед и отвръща:
„Хм, това е много странно… аз откакто се знам и познавам винаги съм съществувал…“, повдига рамене, разтяга се в още по-удобна поза и продължава да води котешкият си живот.