Години наред женската ми същност оставаше в сянка. Встрани от мен. Непозната, с която не бях сигурна искам ли да общувам. Страхувах се и не знаех нищо за нея, избягвах я…

Преди около седем години реших, че е дошъл моментът да видя що за стока е, да се запознаем, да проверя ще се харесаме ли, да я изследвам, да се потопя в гънките ѝ. Все пак това е основата, върху която стъпва цялото ми същество.

Много неща се промениха оттогава насам. Много открития и откровения преживях. Много болка и мъка изпитах. Много циркови представления се извъртяха… Абе скуката, като чуе името ми, пищи, скубе си космИте и спасява живота си! Но въпреки цялото умие и безумие, което ме гледа от огледалото, с всеки ден се доближавам все повече до нея и себе си. Все повече я/се разбирам и приемам. Респективно – все повече се свързвам с центъра, ядрото си и осъзнавам коя съм и какво искам. Все по-лесно ми е да формулирам и изразявам желанията и несъгласията си. Все по-рядко се чудя „ТОВА СЕГА ОТКЪДЕ МИ СЕ СТОВАРИ НА ГЛАВАТА???“ Все по-лесно ми става да приемам „странностите” и „недостатъците” на останалите, защото познавам много по-добре собствените си и всъщност знам, че те са нещо хубаво. Те са онези елементи, които ме правят Амрита, а не някой друг. И тя – Амрита, се оказа досто приятна и сносна персона. Дори направо чудесна на моменти. 🙂 Това завръщане към мен ми даде да разбера, че притежавам всичко необходимо за един красив живот. Нужно е единствено да си позволя да се случи и разгърне. И че не е необходимо да се променям, необходимо е да се приемам. С целия комплект „положителни” и „отрицателни” страни. Защото те винаги са неутрални по природа и могат да служат за всякакви цели. От мен зависи за какво и как ще ги ползвам и каква ще е нагласата ми към тях. А изборът ми на подход към мен, ще е същият и към останалите.

Ако трябва да съм честна, бях подхванала да пиша един предълъг, напоителен, тлъст, мазен и труден за преглъщане текст. С много набухватели, стабилизиращи агенти и какво ли не… Обаче, след като траках по клавиатурата до 2 сутринта вчера, очите ми почти покапаха по нея, изпих 1 тон вода, за да потушавам периодично пушека от зор в главата ми, си казах:

„Амрита, колкото и да се напъваш, речникът ти е доста оскъден, дар словото ти и то е семпличко, а темата за женската енергетика – безбрежна… Ясно е, че нобелова награда за писане няма да получиш, нито ще блеснеш и ще кръстят звезда на твое име, най-много мозъчна херния да придобиеш… Я зарежи тая работа колко сериозни са нещата и как сега ще обясниш това на целият познат и непознат всемир! Да, те са важни, дълбоки и… невъзможни да обхващане с думи, животи и простото ни човешко съзнание. И това си е супер! Всеки ще си сипе от нея баш колкото му се яде. Недей да препълваш чиниите на хората като някоя баба!“
тук се обади друг мой глас и възмутено каза:

„Ама така ще изглеждам повърхностна! Това е скандално! Аз искам да съм… дълбочинна!“…

… Оставих гласовете да си общуват и си мисля: така и така всички сме си затънали в ямите, дето си копаем постоянно, нон стоп някой ни дава уклон на мислите, желанията, аспержите и живота въобще… Толкова сме изтрещели, изглупели и озверели, че ни слънце, ни луна ни две не виждаме на моменти… Какво и аз с моите философски локуми ще наливам масло в огъня…
Абе дай на хората просто огън, да го палнат, да я огледат тая дупка, дето са в нея ква е, па не може ли да й турят едни перденца, ваза с корен от мушкато, да опънат една изсъхнала кожа от къртица на стената…па да заприлича на дом. Па да видят, че дупка-дупка, е колко па да е дупка. Я кви съкровища има – гърне със злато заровено тук, семена някакви там, брях!, скъпоценен камък ли проблесна в краката ми?.. Или може никви декорации да не правят. Може да я ползват тая свещ да подпалят колата на съседа, щото е скапаняк! Абе остави ги да си я ползват както на тях им харесва, бе жена!
И така… Затова написах този текст. За да не е дълъг… нали…

Май е добре да се ориентирам към финал: тази серия свещи бе вдъхновена от серия бродерии, които създадох в името на Жената в мен. С тях отдавам своето уважение и признателност на Природата ми в най-чистия ѝ вид и това, че съм точно такава, каквато съм. И че съм достатъчно издържлива, упорита и … луда, за да не полудея от всичко, което кръшното ми въображение е способно ДА СТОВАРИ НА ГЛАВАТА МИ!

Личната ми цел е да използвам наличните си ресурси по най-добрият начин. Да ги изследвам, разгръщам и играя с тях. Нямам нужда от нищо повече или по-малко. Защото съм там, където трябва и имам достатъчно от всичко. Единственото, което искам от себе си е периодично да правя „ревизия“ на наличните си парченца Лего и да се впусна в различни градежи, забавления… или просто да избера най-подходящото, което да заложа под нечий крак! Хохо, да – обичам пакостите! 🙂

Цялото ми вдъхновение и идея зад този проект и тези семпли, изчистени форми се базира на тази семпла „философия“. Красотата за мен е в простичките неща и подход. И не е нужно да сме все сложни, че това ни напъване води..до усложнения… очевидно…
Защото less is more.

С този проект си напомням, че всичко винаги започва отвътре навън. Защото привличаме това, което вече сме.
Че неслучайно Жената е Ин
Да се подсещам да следвам интуиция си, да инвестирам време и труд в интересите си, да събирам информация за света в и извън себе си, да се науча да го интерпретирам, за да мога успешно да го интегрирам…
За да се (пре)върна в собствената си инспирация, Муза, Искра и Утроба…
Да бъда просто Амрита…
И да не се вземам твърде на сериозно.

Пускам официално този пост днес – 11.05.2021 г., Новолуние в Телец, защото жена и луна са взаимозаменяеми концепции, защото сме многолики, преминаваме през различни фази и цикли и всичко това е повече от чудесно, стига да сме що-годе наясно с тях и да не ги превръщаме в шизофреничен ад за себе си и околните.

Това е от мен. Всеки, който иска да се сдобие със свещ, може да ми пише лично съобщение в профила ми в Инстраграм –> Amrita.by.heart или да ми прати мейл на amritabynature@gmail.com
Всяко пано е едно единствено и ако искаш някое от тях, ще получиш подарък свещ по избор към него.

Бъдете многофасетни като диамант, уважаеми дами и господа! Love ya!


FERTILITYЖената като пространство, като животворен извор, като плодородна почва… Място, на което да се зароди и развие Живот. Топлата и ласкава утроба на собственото ни сътворение.

BLOOM – Жената като Пролет. Като събуждане и прераждане. Като възможност за израстване, цъфтеж и развитие.

PURITY – Жената като чистота: в отношенията към себе си и другите. Като откритост, искреност и неподправеност.

CARE – Жената като грижа. Като познаване на собствените нужди и особености и тяхното уважение и зачитане.

PEACEFUL – Жената като хармония. Като вътрешен мир и приемане на себе си и света.

MOMENTS – Жената като моменти на притихване. Като мигове на безвремие и разтваряне в себе си.

UNITY – Жената като многоликост. Като свързване и приемане на различните аспекти, нюанси и роли, правещи я уникална и единствена по рода си.

PLEASURE – Жената като удоволствие. Като чиста и неподправена радост от живота и цялата му палитра на емоции и случки.

PASSION – Жената като страст. Като пламтящо сърце, вливащо живот във вените и дните.

DREAM – Жената като мечтател. Като творец, създаващ нови светове и реалности.

Бъдете такива, каквито на вас ви се иска. А не такива, каквито другите изискват от вас!

One thought on “проект: „Аз, Жената“”

Comments are closed.