A day to remember – 27 март 2025 г!
как да водим разговор
Обяснява каква идея има за евентуална бъдеща трансформация на част от настоящето им занимание.„И там – ПЪЛНО РАЗКРИТИЕ може да направиш! Кефи ли те идеята?„„Да, би могло. В тоя ред на мисли…“„Чакай само още нещо да ти кажа!„„Ама престани да ме прекъсваш!!“„Млъкни за малко да ти кажа нещо – важно е!„„Аз да млъкна по средата…
опознай себе си
Човек открива много интересни неща за себе си, когато реши да внесе малко ред в живота си.Ето, днес се хванах да организирам кулинарните bookmark-ове на компа. И каква вълнуваща изненада ме очакваше там! Дори не подозирах, че съм си запазила рецепта за „Ракия с кокичета при настинки и завеяност„!
разстояние
Колко е разстоянието между вчера и днес, ако седиш под някое дърво или вкъщи? И можеш ли да го изминеш?
отразено
За момента не съм открила по-добро огледало от Другите.Там видях/прозрях как скептицизмът е просто липса на знание, разбиране.Отразеният образ – това съм (и) аз.
преценка
„Патетизмът замъглява преценката ти.“ – ми каза.Truth.
февруари ’25
няма заминаванеима само връщане* *из „Хълбоци и пеперуди“ от Рене Карабаш
поетично
Битово хайку: „Часът е почти седем – на мен ми е леко хладно.Ще ядем ли?“
януари ’25
За пръв път имам посока за новата година! Приеманеиз целия спектър
2024-та
Годината, в която най-после започнах да се помирявам със себе си и да съзирам собствената си стойност.Годината, в която започнах да се успокоявам.
декември ’24
В деня, когато напуснаха Аврора завинаги, Ина се облече във вдовишко черно, излезе от къщата си, подмина Лев и Руди, които товареха последните мебели в купения на старо пикап на Лев, и легна на прашния път. Двамата мъже се вторачиха в нея, но не помръднаха.“ из „Пътят към дома“ на Роуз Тримейн както и: […]…
ноември ’24
Минало незабравено води към Бъдеще неосъществено, а заедно все така към Настояще пропуснато. Кога ли ще се научим…?Както и изкуството да бъдеш котка. Също кога ли?…
баница
Станала е късно (към 9 часа, което по селските стандарти си е обедно време).…Влиза в „офиса“ и я заварва как седи пред компютъра и гледа тъпо в чаша чай.„К’во има бе, муцка?“ (с лек театрален фалцет)Отправя му поглед на превтасала поничка с изтекъл срок на годност:„Преспано ми е…“ и отново потъва в празната чаша от…