тихо

Миналата седмица бяхме в планината – никой, освен нас, хълмове, върхове, поляни, слънце, синева… място, на което би искал да умреш, за да се разтвориш и слееш с него. Високо над нас – приглушеният шум от самолет… Събота е. Съседът под нас коси тревата в двора си с тример. Хазяинът ни отсреща реже дърва с…

леген

В индустриалната част на града са. Търсят почва за растения. Влизат на място, което са им казали че има. Разбират, че няма, но пък продават саксии и всякакви пластмасови домашни потреби. Сеща се, за счупения леген и вижда, че има. Избира си един, на топ цена от 3,20 лв и доволна тръгва да го награбва…

докога така

Непрекъснато пропускам тънкия момент, че не всеки се вълнува и интересува от нещата, които са важни за мен. И съответно напъна ми да отварям чужди очи става все по-смехотворен в собствените ми. Сега се сещам, че може би това е една от причините да съм се научила да харесвам яденето си студено: толкова обичам да…

златната среда

Човек на крайностите съм като че ли от винаги…?Крайна съм в отношенията си с хората, в изказа, поведението, емоциите…Крайна съм най-вече към себе си. Опитвам да се скрия в ъгъла ли, какво ли… не знам… Не е хвалба, не е обвинение, просто е такова каквото е. Единствено безпощадното ми чувство за откритост и честност пред…

блогът бил пораснал

Докато се взирах в клавиатурата, опитвайки се да фокусирам погледа си, докато е разфокосиран, което придава специфична дълбочина на това, което наблюдаваш (оф, сложно ми е да го обясня, но аз си знам какво правя), та докато правех това и му се радвах, се сетих, че мястото тук – този блог, сайт или каквото е,…

писане

Колкото повече чета, толкова повече осъзнавам, че писането изобщо не е моето нещо:нито имам умението, нито имам търпението. Което поставя това пространство в особена позиция…

кафе

Не знам кога и защо реших, че е добра идея да пия кафе.Никога не е било добра идея.Открай време го знам.От него се изцъклям, втрисам и вдървявам… Време е да заменя позата с чаша в ръка и високопарно философстване с нещо по-щадящо ме/ни…

прах

Усетих пропукване –фина бримка по повърхността на живота Запитах се:дали усещането за пустошне идва от неизбърсана прах? И какво е пустош?Обиталището на немърлива домакиня?

домашни птици

Рови из супата. „Този картоф ми се вижда леко твърд…“„Баба ти е твърда!„ Почват да се хилят. „Звучиш малко като кокошка…“„Мога да се смея и като други птици! Предимно домашни. Предимно с дълъг врат…„„То и на цвят го докарваш… (облечена е в розова туника на оранжеви сърца. да да, кич е, но има джобове и…