В света на сирената смятат ли се Горгонзолата и Рокфора за жертви на домашно насилие?
семе с крила
Птица, заседнала в комин.
стремежи
Този изпъващ жилите стремеж към светлините на прожекторите… и вниманието на всички вперени в екраните опразнени лица –пълни с възторг, обожание, възхита, завист (защо пък не?)желание и те да са… И да, светлината на прожекторите е щедра, доста при това.Но точно когато се появи усещането, че рогът на изобилието сипе оружайния си дъжд върху, настъпва…
празнота
Празнота – но не като липса, а по-скоро като глад
„Homo Deus“ по Нели Станева
Нищо повече не съществува. Лесно беше – простоскъсах кабела на погледа,и спрях да прожектирам чудото. От тази силана Бог се разтреперват костите. из „Другото време“ на Нели Станева
11 месеца
На една крачка от първия кръг.
сделка
Каза им: „Ще ви освободя от дълговете!„И изкупи Бог греховете человешкии опразни хазната на душите ими обеща им Рая в замянаи те още чакат,защото блажени са вярващите.
одеало
Котаракът спи върху одеало, стоящо на облегалката на дивана. „О, Тийлк се е завърнал върху одеалото!“ се чува от съседната стая.„Да, одеве като го махнах от стола ми, го оставих там, за да му опресня спомените.„„Местила си Тийлк или одеалото?“„Тийлк. Одеалото си стои там. То не води особено динамичен живот..„„Е те одеалата не са много…
между
Върви на границата между двете ниви. Отляво слънчогледите са свели тъжно глави, натежали от черното семе на мислите. На фона на залязващото слънце изглеждат като погребално шествие. Излъчват лека злокобност. Може би заради численото превъзходство… или мълчанието си..? Усеща как тялото й се насочва надясно – към нивата с ожъната пшеница. Просто защото цветът й…
тъгата
Става дума за тъгата… Познавам я.Замислям се – откъде идва, защо стои по толкова дълго?Често я свързваме със загубата… Но не сме загубили нищо. Не и онзи общоприет смисъл… А и загубата носи по-скоро болка… но кое е семето на Тъгата..? …режа кашони на двора и усещам как нещо се избистря… липсата на достатъчносття ни…
Нова година
И завъртя се баницата с късметите за още една обиколка…
6 месеца по-късно: Зимно слънцестоене
Заглавията на последните няколко поста започват да превръщат блога ми във възпоменателна стена… Към електрически стълб с некролози малко отива работата 😀 Но тази година много Край-ове сложих. И респективно много Начала поставих. Такава е сметката. И ето ни днес, в денят на зимното слънцестоене, точно 6 месеца след лятното такова и пак толкова от…
празна рамка
Домът на родителите ми. Всичко изглежда ново. Но е някак… стерилно… Нещо ме притеснява в цялата картинка. Разбирам какво е – липсват каквито и да е елементи, превръщащи едно място в дом. Майка ми е човек с усет към тези неща и може да одухотвори всяко пространство. Но тук този дух отсъства. Стените са целите…