След като си обръснах главата, събрах цялата коса в един плик, за да я изгоря. Онзи ден решама, че моментът е настъпил. Отивайки към огнището, за да свърша тази работа, с плика с коса в ръка, имах чувството, че нося отрязана глава в него. Признавам, след като разпалих огъня и дойде момента да я метна в пламъците му, лека тръпка ме полази… Бъркайки да я извадя бях убедена, че към нея ще има прикачено лице, което ще впие празния си поглед в мен…
Нямаше, разбира се, но си дадох сметка доколко тази коса вече не е била мен…
п.с. косата я обръснах на 21 юни (лятното слънцестоене), а я изгорих на 29 юни (Новолуние в Рак. което се оказа спешъл такова)… много често персонални събития със силно символичен за мен характер съвпадат с разни такива дати… не го търся като ефект, но някак си се синхронизират сами…
изобщо съм very нетипична и мистериозно-астрологична…
by the way, ако някой ви разправя, че човешката коса гори като факла, или ви лъже нагло или никога не е горил такава. от личен многократен опит мога да кажа, че гори изключително трудно, бавно и смръдливо… да си знаете…