Преди няколко дни намерихме гъби в двора! Лилави, лъскави и все едно минати отгоре със сребрист спрей. „Чудо голямо!“ ще възкликне някой. „Много са красиви и най-вероятно отровни с този странен цвят“ – добавих аз. Но няма да сме прави. Защото се оказаха вери нетипични. Поне според чичко Гугъл.

Тук ще направя една малка вметка в какъв рилейшъншип сме аз и гъбите.
Обичам гъби!
Обичам да бера гъби!
Обичам да ЯМ гъби!
Познавам само няколко вида гъби.
Бера гъби. Без надзор при това.

До скоро твърдях, че няма такова нещо като отровна гъба и най-много да се продрискаш по-ефектно. Всички, разбиращи поне малко от тази материя люде, на които съм споделяла бунтарските си мисли, са пребледнявали от ужас и са ми забранявали да бера нещо, за което не съм на 2000% сигурна, че се яде. Даже най-добре да не припарвам до гъби! За тяхно успокоение винаги съм „Да, да, няма проблем“. Но само аз си знам колко много ме сърбят ръцете при вида на гъби. Всякакви! Миналото лято на няколко пъти ходих да бера из гората над Панчарево и Емо всеки път ме питаше дали да си облича костюм за вечеря, че като се гътнем да е готов за отнасяне. А на сутринта казваше: „Фуу, и този път ни се размина!“ Но, да – факт е, че бера само това, което познавам. А то не е много… И все се чувствам прецакана някак, че подминавам тоооолкова много други, вместо да напълня щедро торбата с тях.
… и може би след това черната статистика на възнеслите се от гъби идиоти….
(тук още една вметка правя: каквото съм научила за гъбите е било в ранна детска възраст от дядо. с него бродехме по гори и поляни и беряхме. това беше преди много много мноого години. накратко – спомените ми са спорен източник на информация. бера гъби по-скоро…по усет… което, склонна съм да допусна, може и да не е най-адекватният начин… но пък за момента работи!)

Но да се върнем на тези спешъл гъбоци в двора. Емо им потърси сметка в нета и излезе, че това било виолетка. (като дете с дядо често намирахме).
Ядлива!
Защитена такава!!
Дори включена в Червената книга на България!!!
Растяла на есен, в иглолистни гори. Често в самодивски кръгове!!!!…

Който ме познава поне средно, знае че тук бях в мицелен екстаз!
Обаче… цялата работа излезе още по-мистериозна, защото сега е юни и тези са поникнали в селски двор под орех…

Който ме познава много добре, знае какво означава това! Полудях от кеф до 10-то измерение и отвъд. „Къде е забавата?“ чувам да пита гласът от последния ред. Очевидно, Глас, не си ми от тесния кърг приятели. Колко жалко за теб.
Та забавата по Амрита е там, че това пълно несъотвествие на време и място моментално доведе до единственият разумен извод за мен:

„Аморе, в дворът ни има времево-пространствена аномалия! Не е ли ВЕЛИКО?!“

Неизцяло завършеният самодивски кръг от виолетки бе надлежно ограден с камъни от Емо, за да не ги изпотъпчем. Естествено, предвид статута им на защитен вид, не сме ги и барнали (да, ДОРИ АЗ бях категорична, че няма да ги берем).

И сега, сядайки да пиша това, тръгнах да търся инфото за тях, на което беше попаднал Емо.
… и от него няма и следа в нета. Нищо. Zero. Nothing. Niente. Nichts!
Да, има гъба виолетка. Да, ядлива е. Да, лилаво-сребриста е. Да, може да расте на самодивски кръгове. Но не, не е застрашена. Не е в никви червени книги и т.н. (което е добра новина все пак)

Това помрачи леко мистерията в главата ми, но съвсем слабо.

Защото, който ме познава много много добре знае, че просто времево-пространствената аномалия си е свършила работата, изчезнала е и всичко е back to basic… но не съвсем… 😉

Да, снимките са отврат, но много внимавах да не се завирам твърде мното в тях и да ги батисам… А и телефонът ми не е с най-страхотната камера на света.