Преди няколко дни намериха гъби в двора! Лилави, лъскави и все едно минати отгоре със сребрист спрей. „Чудо голямо!“ ще възкликне някой. „Много са красиви и най-вероятно отровни с този странен цвят“ – добави тя. Но няма да сме прави. Защото се оказаха вери нетипични. Поне според чичко Гугъл.
Тук ще направим една малка вметка в какъв рилейшъншип са тя и гъбите.
Обича гъби!
Обича да бере гъби!
Обича да ЯДЕ гъби!
Познава само няколко вида гъби.
Бере гъби. Без надзор при това.
До скоро твърдеше, че няма такова нещо като отровна гъба и най-много да се продрискаш по-ефектно. Всички, разбиращи поне малко от тази материя люде, на които е споделяла бунтарските си мисли, са пребледнявали от ужас и са ѝ забранявали да бере нещо, за което не е на 2000% сигурна, че се яде. Даже най-добре да не припарва до гъби! За тяхно успокоение винаги е „Да, да, няма проблем“. Но само тя си знае колко много я сърбят ръцете при вида на гъби. Всякакви! Миналото лято на няколко пъти ходи да бере из гората над Панчарево и той всеки път я питаше дали да си облича костюм за вечеря, че като се гътнат да е готов за отнасяне. А на сутринта казваше: „Фуу, и този път ни се размина!“ Но, да – факт е, че бере само това, което познава. А то не е много… И все се чувства прецакана някак, че подминава тоооолкова много други, вместо да напълни щедро торбата с тях.
… а може би след това и черната статистика на възнеслите се от гъби идиоти….
(тук още една вметка: каквото е научила за гъбите е било в ранна детска възраст от дядо ѝ. с него бродеха по гори и поляни и беряха. това е било преди много много мноого години. накратко – спомените ѝ са спорен източник на информация. бере гъби по-скоро…по усет… което, да допуснем, може и да не е най-адекватният начин… но пък за момента работи!)
Но да се върнем на тези спешъл гъбоци в двора. Той им потърси сметка в нета и излезе, че това било виолетка. (като дете с дядо си често са намирали).
Ядлива!
Защитена такава!!
Дори включена в Червената книга на България!!!
Растяла на есен, в иглолистни гори. Често в самодивски кръгове!!!!…
Който я познава поне средно, знае че тук изпадна в мицелен екстаз!
Обаче… цялата работа излезе още по-мистериозна, защото сега е юни и тези са поникнали в селски двор под орех…
Който я познава много добре, знае какво означава това! Полудя от кеф до 10-то измерение и отвъд. „Къде е забавата?“ чуваме да пита Гласът от последния ред. Очевидно, Глас, не си от тесния ѝ кърг приятели. Колко жалко за теб.
Та забавата по Амрита е там, че това пълно несъотвествие на време и място моментално доведе до единственият разумен за нея извод:
„Аморе, в дворът ни има времево-пространствена аномалия! Това е ВЕЛИКО!“
Неизцяло завършеният самодивски кръг от виолетки бе надлежно ограден с камъни от него, за да не ги изпотъпчат. Естествено, предвид статута им на защитен вид, не са ги и барнали (да, ДОРИ ТЯ бе категорична, че няма да ги берат).
И сега, диктувайки ми това, което пиша, тръгнах да търси инфото за тях, на което беше попаднал той.
… и от него няма и следа в нета. Нищо. Zero. Nothing. Niente. Nichts!
Да, има гъба виолетка. Да, ядлива е. Да, лилаво-сребриста е. Да, може да расте на самодивски кръгове. Но не, не е застрашена. Не е в никви червени книги и т.н. (което е добра новина все пак)
Това помрачи леко мистерията в главата ѝ, но съвсем слабо.
Защото, който я познава много много добре знае, че просто времево-пространствената аномалия си е свършила работата, изчезнала е и всичко е back to basic… но не съвсем… 😉
Да, снимките са отврат, но извънредно внимава да не се завира твърде мното в тях и да ги батиса… А и телефонът ѝ не е с най-страхотната камера на света.