„Добре, защо нон стоп ми се спи? И понякога ми е страшно трудно да устоя и просто не устоявам…“
„Сигурно ти има нещо..?“
„Еми да! Най-вероятно като дете мозъкът ми се е увредил от недостига на кислород* и сега просто иска да заспи и умре спокойно!“
Мдаа, те мозъците предимно такова желание имат…“
„Ще видиш, че е така! Ще се окажа някакъв прецедент в медицината. Не, аз съм инцидент в мирозданието!“
…и доволна от мястото си в света си прави сандвич със сирене…
*разказвала му е как, по думите на майка й и други части от родата, през първата си година живот не е спряла да реве! което, наскоро е разбрала, може да доведе до захласване, недостиг на кислород и да наруши оросяването на мозъка.
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева