Неделя.
Ставаш и си измиваш очите.
Сядаш да си пиеш лежерно кафето/чая.
из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева
История в 3Dействия с екстеншъни:
Неделя.
Стана от кревата, отиде в банята и започна да си мие зъбите. Точно започна да ги жабури и забеляза, че мивката е доста мръсна.
„Така и така съм тук, що да не взема да я тръкна набързо?“, си помисли и моментално хвана гъбата и препарата и започна да жули фаянса. Айде и батерията като се е почнало, я и огледалото, а под чистото огледало мръсна полѝца ли да стои?….
…35 минути по-късно, все още с полуизплюта пяна от пастата за зъби в уста, се огледа доволно.
Порцеланът свети, огледалото и то, полѝцата и всички неща по нея – също. Е, мивката е пълна с току що изпрани миди от купичката за украса, очите не са оплакнати още, ама нищо де…
Премести бившите морски твари в един пешкир, за да ги изсуши на слънце, плисна вода на лицето, доизплакна си устата и най-после слезе долу.
Взе си чая, за да го изпие в градината, пътьом забърса кухненския плот (така, да не губи инерция) и все пак успя да излезе навън преди неделята да приключи…
и така всяка неделя… и понеделник също, и вторник…
…и изобщо всеки ден, който не е избягал от календара – все все така…
п.с. всяка прилика с действителни лица изобщо не е случайна.