И така, на шега и в лека зрителна мъгла си мина половин година от спирането ми да нося очЕла или лещи.
Прекалено топло ми е, за да локумствам. Продължавам да си разцъквам по тази схема. Единствено се зачудих преди малко дали чутовният ми инат ме кара да продължавам или някаква свисша сила от небесата бездъждовни??… Ама реално е все тая.
Справям се без особени затруднения. Дори в момента слагането на лещи ми се вижда като дело, изискващо героични усилия. Това е достатъчно да ме откаже.
Накратко, че то пак стана дълго, положението е:
„Не ви виждам, но ви Виждам!“
(не е ясно към кого отправя тази закана лирическият герой, но той обича да вдига джабала, така че…)