Заглавията на последните няколко поста започват да превръщат блога ми във възпоменателна стена… Към електрически стълб с некролози малко отива работата 😀

Но тази година много Край-ове сложих. И респективно много Начала поставих. Такава е сметката.

И ето ни днес, в денят на зимното слънцестоене, точно 6 месеца след лятното такова и пак толкова от моето съвсем реално зануляване, aka – обръсването на главата ми до ground zero.

Ако бях по-умна, щях да съм написала книга и започнала втора, да съм прогърмила ушите на интернета около това световно събитие, да съм се превърнала в мощен инфлуенсър с лавина от предложения за участие в сутрешни програми, вечерни шоу-та, реалити формати, реклами на кисело мляко, разтворимо кафе, перилни препарати, легени Икеа и кодове за отстъпка от всички сайтове за дрехи и обувки, да имам мърч с голата си глава, мъдреща се върху тениски, гащи и платнени торбички, да пускам снимки от Малдивите, Занзибар и Непал с тагове #lovemylife и #baldisgold, да снимам влогове, да записвам подкаст и да раздавам мъдри съвети на килограм и триста, щото нали – главата ме и гола и връзката ми с Космоса, Вселената, Създателя и Голямата мечка е скоростна и директна и с 7G качество! Както и точно в момента щях да довършвам речта си за TEDxWomen!!

Но нищо такова не направих.

Може би, защото все пак съм умна…
Да приемам, че това е причината.

Растежът ми през тази половин година мина през фамозни фази, които бяха посрещнати с изобилие от смях. Изобилие! Пиша го в графа ‘добри поличби’.

Любопитното е, че на няколко пъти ми казаха: „Много си смела!“

Това ме накара да се замисля такава ли съм и какво изобщо означава да си смел?
Стигнах до извода, че не, не съм смела и да си смел не означава нищо.
Единственото, което направих беше да взема решение и да предприема нужните действия по неговото осъществяване. С ясното съзнание, че може да е пълна катастрофа и да ме вкара в „чудно“ приключение. Толкоз! (ох, бееее, обичам я тази дума!!!)

Реално това е нещото, което правят всички хора, които определяме като смели.

Взимат решения.
Предприемат действия.
Поемат отговорността за последствията.

Толкоз! (💜)

И не, не е страшно.
Както не е и смело.
То Е.

Язък за блестящата ми кариера! Толкова мъдрост, дори и с шестмесечна коса, оставена просто да се вее на вятъра…