Ключът към вкусните мъфини и солен кекс е обилно полят с мазнина!
Искат доволно количество олио!
Отне ми няколко години, за да достигна до този извод сама. (аплаузи)
Което е доста смешничко, защото когато за първи път пробвах мъфини, при това направени пред мен, изрично ми бе казАно, че им трябва доста мазнина.
Демек – открила съм топлата вода, но нищо нали…
Първоначално, започвайки да ги въртя и аз, като една плаха начинаеща мъфинджийка, стриктно спазвах рецептата и ставаха чудни. После реших, че това са простотии и изобщо не е нужно да се люска толкова оливие (както казваше баба), щото кому е притрябвал целият този мазньоч и слагах буквално колкото за бог да прОсти…(аз съм човек силно скептичен към рецептите и ползвам само базовите позиции в тях и оттам насетне го удрям на бясна импровизация, с разнообразна степен на успеваемост) Качеството им драматично намаляваше, за сметка на покачването на нервнотията и бесовете ми при всяка извадена тава….
Наскоро в кухината над раменете ми отново проехтя „Важно е да слагаш повечко мазнина!“ и реших аре па да видим тоооолкова ли е важно.
Сложих щедро.
Видях.
Толкова е.
Докато омитахме поредната доза вкъщи, самодоволно обявих „откритието“ си – за да станат мъфините и соленият кекс ‘да си оближеш пръсти’, им трябва много олио!
Та е такава е схемата с не малко неща в живота ми – имам точната рецепта, знам ключовият елемент кой е, пробвала съм, знам че работи, но в миг на вселенско замъгляване, токов удар и загуба на връзка с кораба-майка, решавам че това са тотални глупости…
..и започват мъките ми, и продължават с години, докато в един средностатистически ден (вторник например – той за мен е най-средностатистическият и съответно – безинтересен (сори, вторник, нищо лично)), та в един вторник Амрита най-после ЧУВА Гласът извън кухината си, който е с хронична мускулна треска на гласните струни и очните ябълки и има 827 световни титли по eye-roll, та чувам го, спомням си какви са Пътят, Истината и Живота на нещата и Нещата си идват на място.
И всички си отдъхваме, и изяждаме 1 тава тесто и ни е хубаво и искаме още и такаааа до края на светаааааааа…
п.с. Кхъ-кхъ, не мога да взема този Нобел за мъдрост и осъзнатост, защото ръцете са ми пълни и мазни от соленият кекс, който забърках сутринта и който е ФАМОЗЕН!
Но може да ми оставите наградата ей тук, до тавата и елате да се почерпим, да видите и вие що е то благост в тоя живот!
Грух!