Станаха 3 месеца откакто спрях да нося очила и контактни лещи и да го карам по натурален, размазан поглед.
Фокусът върху видимата част на света е все така отсъстващ. Но започна да се проявява все по-отчетливо избистряне на наличното под хастара. Всякакви външни детайли, особено отстоящи на разстояние от мен са ми размити. Но отвътре….оооо, отвътре става все по-интересно!
Оплетката придобива очертания и е много много вълнуващо!
Също така за пореден път се убеждавам, че да се доверя „насляпо“ на вътрешните ми усещания и интуиция, винаги е единственото правилно решение. И никой детайл от него не е случаен. Хаотични, но светещи трохи и късчена на на пръв поглед несвързани неща, започнаха да намират мястото си и да разказват работи, за които се правя на ударена, игнорирам или просто не съм осъзнавала до момента.
Да се откажа от разсейващата острота на видимото за сметка на все по-ясно проглеждане в тъмното, е нещо, за което съм силно благодарна на себе си!
Експериментът продължава!