- Нуждата ми от външно валидиране на момента!
- Склонността ми да подтискам, свивам, ограничавам себе се/способностите си, за да се подравня по някой друг. За да не го карам да се чувства зле*, да запазя чуждото достойнството.
- Страхът ми да не изпъкна, да не се отлича…
…да стана видима.
Най-честите спусъци, активиращи кризистния ми щаб…
Но пък вече виждам изходната точка, епицентъра.
*разбира се, само в моята глава те се чувстват така.