Кутията на Пандора – моментът, в който отворим уста и оттам изпълзят думи, за да се съвокуплят в език…
Възможно най-ограничената и примитивна форма за общуване! Инструментът, притежаващ може би най-голямата сила да раздробява и унищожа!
Думите – истинското грехопадение человеческо…
Който ги е измислил и организирал в езици, е бил абсолютно брилянтен гений!
Но въпреки това не мога да отрека възхищението си от хората, които все пак успяват да обяздват този двуличен змийски език… Напомнят на Ездачите от народа на Свободните от Дюн…
п.с. в този ред на смисли, особено през последните 2-3-4 години, наблюдавам пълното изпразване от съдържание на определени думи. но не рязко като при еякулация, а в стил „малка дупчица на торбата, през която бавно и незабележимо изтича брашното“…
едни от най-силно засегнатите такива са: „корен“, „грижа“, „устойчив“, „светлина“, „род“, „природа“, „здравословно хранене“, „осъзнаване“, „Път“, „психично здраве“, „йога“, „душа“, „равноправие“, „жена“, „екология“… и много много други…
признавам, изпитвам силно неудобство, ако ми се наложи да ги използвам, защото чувствам колко е кухо под черупката им… чувам ехото вътре… виждам изтърбушването и пълната липса на плътност…
много гадно усещане, принуждаващо ме да страня от тях и да опитвам да ги заменям с други… което е още падение…
„Не се ли пооля с писането на думички, мм?“, чувам да пита Гласът от задния ред…
Се.
Емоционирах се.
Така ми влияят „празниците“.
Отивам да садя тагетиси!