Говорихме си снощи за
…онова притеснение, което изпитваме, когато искаме да пуснем, да се отделим от нещо/някого, но си мислим, че то/той ще рухне, ще се разпадне без нас…
…и че то е собственият ни страх, че ние ще рухнем и ще се разпаднем следствие на това разкачане.
…за големите кръгове, които „рисуваме“, но които са толкова широки в началото, че ни е невъзможно да ги обхванем и как с натрупването им, с наплитането на нишките започваме да виждаме картината и осъзнаваме как, наглед несвързани едно с друго действия, всъщност са ни водили към центъра ѝ през цялото време…
…за вълнението да видиш и осъзнаеш горното…
…малките, простички неща, които правят живота голям и често сложен.