Month: октомври 2025

чакат на светофар. пред тях има учебна кола на школа „Кристина“. „КРИСТИИИНААААААААААААА…„, пее с все сила (и фалш). това е останало като лаф от филм, който са гледали. в него отхвърлен младеж дрънка на китара в междуградски автобус, саморъчно скалъпена песен към изгората си – Кристина.купето се пълни с бурен смях. „Как беше нататък?“„Помня само…

„Ей, вярно че вчера сключихме сделка на отиване към града да минаваме по този маршрут!„„Като видях съседа и се сетих.“„Съседа?!? Къде го видя?„„Отиваше надолу.“„Как надолу?! Много странно! Аз изобщо не го забелязах.„„Като погледнах в страничното огледало дали не идва кола, го видях че отива надолу.“„?!?!? Ама как НАДОЛУ??? С колата или кучето? И кой съсед?„„Абе…

обяснява нещо. „Да.. добре… Оф, правя нещо в момента. Не мога да те слушам точно сега.„„Ааа! Ще ме слушаш! Не може само за теб да говорим, когато ти се прииска. Искам да говорим и за мен!“„Добре! Дай ми 5 минути да приключа и ще говорим за мен!„„??!?“„Нали каза, че искаш да говорим и за мен?…

оглеждат стаята и обсъждат къде може да се имплантира още една закачалка за връхни дрехи. „Трябва да си намерим една от ония старите закачалки.“„Високите дървени? Дето стоят на един крак?„„Да.“„Аз имах такава. Баща на В. ми я беше намерил и подарил. Ама нали нищо не си взех… Както и да е. Мога да кажа на…

По плота има разпръснати прясно закупени ластици за коса – тип телефонен кабел. Сваля стария и го мята при тях. „Този защо е толкова крив?“„Защото досега бях вързана с него и се е огънал. Ще се оправи.“„Не ми се вярва…“„Абе просто му трябва малко време да се възстанови!“„Мдаа, разбирам… все пак е бил на главата…