Работата отива от „ти в кой бог вярваш?“ към „ти на кой бот вярваш?„
багаж
The only baggage you can bring is all that you can’t leave behind.“
тесногръдие
наблюдавам се.в ситуации, как реагирам, какво мисля, на какво се възмущавам, какво ме вбесява…и т.н… и се стряскам колко широко е тесногръдието мии колко буквално е изразено от физиката ми…
как се стига до Рим?
ако всички пътища водят към Рим, защо има задънени улици? прекаленото разсейването по витрини, забележителности/пейзажи, лутането из магазини, кафенета и т.н. ли притъпява пробивната сила на движението, превръщайки го в разлят застой? тогава ли един път губи реалния си смисъл и се превръща в неводеща наникъде драскотина на повърхността? затова ли животите ни често изглеждат…
април ’25
дори не знам откъде да започна…ЕБАТИ МЕСЕЦА, чуек!!!затова няма и да опитвам.просто маркирам за себе си: 14ти – ново начало18ти – окончателен край28ти – ново начало …още осмислям…