„Не! Просто НЕ МИ се говори!„ „Божкееее! На теб ли точно не ти се говори?!?!? Дето устата не си затваряш …“ п.с. после защо къщата ни е населена с разни екземпляри… 🙂 из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева
звуково оформление
Влизаме вкъщи. Пейчето ни посреща с песен под мустаците. (той е с генетична аномалия: когато очите му са отворени, устата му автоматично също се отваря и започва да бълва звуци…) „Абе какво ти има на теб, бе?!?Абе как е възможно да не спираш да вдигаш шум?!?Само Аз имам право да правя това! Ставаме твърде много…