пътуване

Слушам вятъра…Не знам дали съм налята в неправилен съдили защото се опитвам да греба, вместо да летя…но…А птиците гледат през окото на бурята исе наслаждават на пътуването.

капе вятър

Зениците от слепота прилепват.Ръцете съхнат сред напукани бразди.Устни гърчат се във вик отровен. Тихо е. А в коридора капе вятър.И листа затръшва по стените със наслада.Стъкло се къса на парчета разранени… Очите му са пълни с глад за жива обич.Сърцето му издъхва в мухъл на измяна.. Спасение не идва. И времето изтече… 31.07.2011 г. –…

как

„Как?“ е двупосочен въпрос.Може би това е улика, че и отговорите му са такива…? Също така способността ми да проявявам тъпрение, която дори зародиш не е – толкова е неразвита, копае ново дъно…

2024-та: началото

Първи януари 2024г. Всеки се е разлял на по един диван с книга в ръце и котка в скута. Печката приятно бумти, тишина, спокойствие и мир струят от всеки оплетен в паяжини ъгъл. В един момент от съседния диван се чува глас, от който кяпат едри капки шок и изненада: „ТОЧИЦА СИ БЛИЖЕ КУРА!!!?!?!?!!!!“ …и…

2023-та

Каква година само!!!КАКВА ГОДИНА! Мога да я обобщя със следния разговор от 22-ри декември: „Как си?“аз: „Реално добре, но се усеща като УЖАСНО!!!„