Да говориш нон стоп какво би или не би…Да споделяш мнението си непрекъснато и за всичко (рядко поискано)…Да обясняваш какъв си или не си… Това постоянно „аз“, „аз“, „аз“ и обсебването на ефира от него… усетих се, че е преповтаряне до замайване на неща, които вече знаем… И не остава пространство за навлизането на нещо…