Докато си мия зъбите, лисица бавно пресича улицата.Огнена като рижият изгрев, който точно в този момент плисва върху каменния дувар отсреща. „Чудесен тайминг.“, казвам си. Но вместо да продължи нагоре, тя свива наляво – към съседния двор. „Да отложим днешния ден за утре„, казва ми, „не съм яла„.
стил
Снощи ядох червено цвекло. Сутринта не знаех дойде ли ми или то си отиде…?Въобще, животът ми прилича на перлен наниз изпуснат в лайняни битови неяснотии, който се преструваме, че умеем да носим със стил.
щастие
Умът така и не успява да запомни, че щастие е глагол в сегашно време.
какво сме?
Гледам и слушамседругитени Деца, коитопищятплачаттреперят отгнявстрахунижение… Какво сме ние? Змия,заклещена в старата си кожа,която не успява да разкъса и напусне… Не можем да помръднем,нито да се скрием,нито да се нахраним Умираме от немощ или засищаме чужд глад…
♇ in ♒︎
Жената, която не иска да има деца, се оказа заченала скрита, демонична тъмнина.И снощи тя изтръгна пъпната връв от утробата… Защото не остана нищо за ядене… …на бял свят се роди освирепял от глад демон на жестокостта, закърмен с разруха… Това ли накара гърдите ми да се стопят до дъно?Изконсумирани и захвърлени да се търкалят…
движения
Както вече стана ясно, овулацията не е моето време от месеца. По негово време особено трудно се спогаждам със света… Ако човек ме познава, би си помислил, че съм в хронична овулация. Но човек не ме познава и не му се налага да мисли. Освен това вчера си платих хостинга на сайта за още една…
в живота
Като чета чужди текстове, виждам допуснатите правописни и т.н. грешки. Моят блог е пълен с такива. И не защото съм неграмотна, а защото не ги виждам. Както се случва и в живота…
колко?
Колко далеч трябва да падне крушата от дървото,за да забрави, че е круша?
600
Не знам кога започна, но поетапно взе да ми става все по-трудно да обработвам цифри. Намесят ли се в разговор, просто на тяхно място буквално има дупки. Не ги възприемам, не ги чувам, все по-трудно ми е да извършвам елементарни сметки с тях… И то при положение, че в училище единствения предмет, който обичах през…
кръв
Не че не ги обичам,но не е и като да ги… През немалка част от живота ми сме били на нож.Добре наточен. Истината е, че едва се познаваме…А човешкият вид има склонност да е враждебен към всичко непознато. Но напоследък все по-често прозират през лицето ми…Физически, другото е ясно, че няма как да го няма.…
„Нови стръкчета“
под снега. Всеки режимзаслужава бунт. из „Тази змия“ на Екатерина Йосифова
бъдеще
От няколко дни активно оплождам земята с луковици. Явно искам да си отгледам цветно бъдеще.
:. земя
Кокичета и нарциси – перископи на Пролетта.И когато прецени, че условията вече са добри,започва да навява бели преспи из клоните на джанките.