Снощи успях да се изкатеря по много стръмен скален масив. Стръмен и буквално с обрагтен наклон. Изглеждаше напълно невъзможно, но знаех че мога и го преодолях. Небето беше синьо и слънчево на върха на скалата.Беше ми пределно ясно, че ако реша да се върна по този път обратно надолу, ще загина неминуемо…Накратко – нямаше връщане…
не ми се занимава
Открехвам леко вратата на Пецанка (това е името на печката ни на дърва), за да хвърля някаква хартия. Вътре, преди малко сложените дърва са се разгоряли само от едната страна. Мятам я под малоумен ъгъл и тя пада откъм неразпалената им такава. „Е разбира се, че ще паднеш точно там!„, възкликвам на ум възмутено, с…
„Честна измама“ – важните неща
Матс се разсмя. Библиотеката на Анна, висока изящна бяла етажерка, имаше украса от дърворезба по страничните си подпори. Двамата прегледаха заедно полиците – внимателно, разменяйки си кратки въпроси и забележки само за действително важните неща.“ из „Честна измама“ на Туве Янсон …прочитам това малко след като категорично отказах (изненадвайки сама себе си с тази неотстъпчивост)…
жертви?
В света на сирената смятат ли се Горгонзолата и Рокфора за жертви на домашно насилие?
#1
Птица, заседнала в комин. разсад от Теодора Радева
стремежи
Този изпъващ жилите стремеж към светлините на прожекторите… и вниманието на всички вперени в екраните опразнени лица –пълни с възторг, обожание, възхита, завист (защо пък не?)желание и те да са… И да, светлината на прожекторите е щедра, доста при това.Но точно когато се появи усещането, че рогът на изобилието сипе оружайния си дъжд върху, настъпва…
празнота
Празнота – но не като липса, а по-скоро като глад
„Homo Deus“ по Нели Станева
Нищо повече не съществува. Лесно беше – простоскъсах кабела на погледа,и спрях да прожектирам чудото. От тази силана Бог се разтреперват костите. из „Другото време“ на Нели Станева
11 месеца
На една крачка от първия кръг.
сделка
Каза им: „Ще ви освободя от дълговете!„И изкупи Бог греховете человешкии опразни хазната на душите ими обеща им Рая в замянаи те още чакат,защото блажени са вярващите.
одеало
Котаракът спи върху одеало, стоящо на облегалката на дивана. „О, Тийлк се е завърнал върху одеалото!“ се чува от съседната стая.„Да, одеве като го махнах от стола ми, го оставих там, за да му опресня спомените.„„Местила си Тийлк или одеалото?“„Тийлк. Одеалото си стои там. То не води особено динамичен живот..„„Е те одеалата не са много…
между
Върви на границата между двете ниви. Отляво слънчогледите са свели тъжно глави, натежали от черното семе на мислите. На фона на залязващото слънце изглеждат като погребално шествие. Излъчват лека злокобност. Може би заради численото превъзходство… или мълчанието си..? Усеща как тялото й се насочва надясно – към нивата с ожъната пшеница. Просто защото цветът й…
тъгата
Става дума за тъгата… Познавам я.Замислям се – откъде идва, защо стои по толкова дълго?Често я свързваме със загубата… Но не сме загубили нищо. Не и онзи общоприет смисъл… А и загубата носи по-скоро болка… но кое е семето на Тъгата..? …режа кашони на двора и усещам как нещо се избистря… липсата на достатъчносття ни…