лепящи бележки до мен: знаците

Слагам дрехите в пералнята. През главата ми минава: „Абе дали нямам нещо в джобовете на суичъра?“. Отхвърлям въпроса с категоричното: Нямам! и пускам пералнята. Пет минути по-късно се сещам защо този въпрос се появи – в джоба имам запалка.Е, изпрах я. Знаците, Амрита, знаците, те винаги са налице! Развинти още ф-то.

Тийлк на 7 ❤️

На днешния ден през 2015 до днешния ден 2022 – вече седем години заедно! Тийлк продължава да е най-интересното създ(н)ание, с което имам възможността да съм свързана и общувам. Ако някога съм изпитвала нещо близко до Безусловна Любов, нещо отвъд дефинициите, товара, очакваният, рамките, неразбирането и т.н. съпътстващи това хиперпреекспонирано и обезличено словосъчетание, то това…

Градина

Реших да засадя цветя.В кошчето за отпадъци. Люспите от лук разцъфват в пурпурни, майски рози. Кофичката от кисело мляко звъни с приятно млечен глас. Яйчените черупки нахлузват стари пантофи и хукват за четирилистни детелини между редовете на вчерашните новини. Картофените обелки танцуват валс със старата ти снимка. Два найлонови плика разперват криле, догонват ятото и…

#9: блясък

Всеки, които влизаше или излизаше от града, виждаше това проблясване между клоните. Те стояха на своя пост, както всеки ден. Присъствие, което може да блесне в живота, единствено благодарение на светлоотразителните жилетки. из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева

обръщение

Осъзнах, че никога не съм чувала дядо да се обръща по какъвто и да било начин към баба: нито по име, нито с някакво тяхно си обръщение.Тя го наричаше с името му, но той нея… сякаш никак… …тяхната история е странна и съм сигурна, че съдържа важен ключ (погребан отдавна под земята), но не и…

#8: неделя

Неделя. Ставаш и си измиваш очите. Сядаш да си пиеш лежерно кафето/чая. из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева История в 3Dействия с екстеншъни: Неделя. Стана от кревата, отиде в банята и започна да си мие зъбите. Точно започна да ги жабури и забеляза, че мивката е доста мръсна.„Така и така съм тук, що да…

#7: прозрение

Дребна фигура лъкатушеше по улицата като ранена птица и току несигурно се оглеждаше, търсейки ориентир къде се намира. Внезапно от тъмната фасада на стара кооперация се отдели и изгърмя в съзнанието ѝ „Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.“ Фигурата залитна стреснато назад, изсмя се уплашено и повърна: мразеше всичко това… из „Истории…

#6: убиец

Спираше за момент, помръдваше с ушички, подушваше въздуха с малкото си носле и продължаваше да подскача насам-натам. Тъмна сянка премина по небето, покри слънцето и детето да изпищи: „Мамооо!!! Зайчето ми умряяя!!!“„Не се страхувай“, отвърна майката,“ това е просто облак.“ из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева

разходка

Разхождат се. Той ѝ разказва за планета, наричана Синята планета, но не защото има много вода на нея, а защото цялата ѝ растителност е синя. (въпросното място е описано в книгата, която чете) тя: „Ебаси! Защо тогава на Земята ѝ казват Зелената планета, а не Синята, предвид че е 70% вода?!?“ той: „Еми точно заради…