…всяко време е време и за смърт… из „Endspiel“ на Петя Хайнрих
1 месец
18-ти март: точно един месец без очила и контактни лещи. Светът е все така не на фокус, но въпреки това някак успявам да се движа из него.
удари
не обичам да полагам глава на гърдите ти защото всеки път, когато слушам ударите на сърцето ти, умирам от страх …че ако остана по-дълго там, ще го чуя как спира… и всеки път едвам удържам сълзите и паниката си… идиотско е, знам…
#meetthemaker
в инстаграм има едно…(не знам как се казват такива неща, аз им викам „мероприятия“)… та има едно такова, подвизаващо се под хаштага #meetthemaker. хора на изкуството, творци, автори споделят разнини1 за себе си: име, години, откъде са, семейно положение, любими храни, цветове и каквото там още, домашни любимци, как са започнали да се занимават, с…
тъга
може би най-универсалното човешко чувство е тъгата… има нещо крехко красиво в тази мисъл…
нека
оглеждам се:…..… нека се престорим, че всичко е наред… или е на ред……?
вечни
Зачудих се способни ли са хората да сторят вечни неща? И какви биха били те…?
за вечеря
За вечеря имат печени в глинен съд месо с лук.„Оо, Санта Лучия Мръвкони!“, възкликва той. из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева
март
Месец март се заформя като абсолютният шизофреник в психодиспансера с деловото име „Календар“… …обърква ме на моменти…
значения
Подсмърчайки не е дума, описваща хремав, сополив човек.Това в действителност са стоящи под смърч чайки.
8-ми март
Аз съм жена.Като такава не съм била обект на обиди, подценяване, пренебрежение, подигравки, насилие, незачитане, отхвърляне, дискриминация и т.н.Никога.Ако нещо от гореизброените се е оказало част от живота ми, то е било, не защото съм жена, а заради поведението ми.Колеги, чуваме ли се добре? Ще повторя за всеки случай – заради поведението ми!Надявам се имаме…
боли ли?
Изпитва ли болка цветето, докато разтваря венчелистчета?
дом или…
Способността ми да се „настанявам и заживявам“ в разни непознати и чужди къщи, граничи вече с маниакално разстройство… Онзи ден, съзирайки поредната си „жертва“ в центъра на Габрово, се зачудих дом ли искам всъщност или гробница, от която да знам, че никой не може да ме принуди да изляза…? Гласовете в мен гръмко мълчат по…