Започваш да подозираш, че нивата с умората се клатушкат несигурно, когато: отиваш към хладилника да прибереш бутилка с ракия, минаваш покрай кафе машината, виждаш, че водата й е намаляла и за една бройка да налееш от огнената течност в нея… в нещо като купа за салата от два дни се кисне мръсна кърпа, която кротко…
какво?
Какво иска да каже авторът, когато не казва нищо…? И какво не казва, когато казва нещо…?