„Твърде тихо е…“ Това си помислих, ставайки сутринта. Обичам тишината. Но тази бе от онзи тип, дето е наситен с очакване, с трудно сдържани емоции… абе като пред буря. Замислих, че вкъщи винаги е било екстремно шумно. Винаги се е крещяло или говорело на неприятно висок глас, блъскало, чупело… И изведнъж си дадох сметка, че…
