Днес се сетих, че вчера станаха 2 месеца откакто ходя без очила и контактни лещи.
Светът продължава да ми е все така с размазан фокус, но аз все още съм част от него.
Пречили ми това? За момента не особено.
Пропускам ли неща? Със сигурност! Например пропускам цялата красива детайлност на пролетта…
Какво ми дава този отсъстващ фокус? Възможността да си измислям.
Какво очаквам? Нямам идея? Може би все пак в един момент очите ми да сработят и да започна да си виждам отново нормално и без нуждата от „въоръжаване“.
Възможно ли е? О, да! Защото ми се е случвало назад във времето. Но шокът беше твърде голям и … просто отхвърлих възможността да видя отново ясно нещата… на много нива я отхвърлих…
И докога така? Дотогава докато…