Аз пък не искам да бъда дете отново. Нямам сантимент към оново „време“. Към специфични усещания… аромати… игра на светлина и тъмнина… шумолене, вкусове… звуци… да. Все неща, които могат да се случат във всеки един миг, но предимно избираме да стоят в чекмеджето със спомени от детството… Но самото то като „цялост“ не ми е никак интересно…
Към децата също нямам сантимент. Поне не в общоприетия смисъл.
Да, аз съм едно истинско Чудовище.
Sorry not sorry.
Имах много готино детство.
Имах и отвратително такова.
В един и същи момент се случваха и двете.
Възможно е, да.
И не, не искам да съм пак там. Всъщност никога не съм искала да бъда на място различно от настояще заеманото. Не че съм отличник по навигиране и спряване. Не че е само рози. Дори и цветя не е. Има от всичко.
Ако ме питате, даже повечето е „гнус“, но не ме питайте, защото ще ви излъжа най-вероятно…
Но да се върна на детството. Не ми липсва. Не бих го преизбрала.
Единственото, към което се стремя, е да не бедствам.
Сега.
Но то не е до възраст, а до себеусещане. До фокус…
Така че, да, определено не искам да съм дете отново.
Но се стремя да възвърна детското си „безсмъртие“, „безстрашие“ и широко отворен поглед.
Повече да детствам, отколкото бедствам.
Но както стана дума – фокус.
На другите не пожелавам нищо. Не е моя работа да го правя.
На децата пък съвсем не бих си позволила да казвам каквото и да е. Намирам го за особена форма на лицемерие. От което и аз притежавам, разбира се. Но да пожелаваш нещо на някого, което след това ще му отнемеш, е доста извратено…
Но аз съм Чудовище, какво разбирам…
п.с. аман от ПРАЗНИци, честно….