Често, освен от себе си, чувам и от другите:
Абе реално нямам от какво да се оплаквам, всичко ми е наред, обаче се чувствам супер ЗЛЕ!

Попитах се: „Защо така, бе джанъм?“ и в този миг отговорът ми бе спуснат свише! (ще превъртя Играта до някой друг ден с тия разговори по директната линия с Горния свят, така да знаете!)

Но нека сляза на Долната земя засега и да се върна на горния въпрос.
Чувстваме се по този начин, защото сме спазили предписанията на шаблона. Изпълнили сме го. Работа, деца, семейство, пари и всичко останало.
„Е не е ли това целта?“, ще попита глас от публиката, който е видно че няма връзки с Горна инстанция.
Та спазили сме ние шаблона,
Но!
Шаблонът, на първо място, е външна контрукция, чиято цел е да създава Повторения.

Обаче истинският творчески процес, а.к.а Животът, е вътрешно дело и целта му е Разнообразие.
А той се случва, когато има Автентичност, а не Подражание.

Вглеждайки се в себе си – най-спокойна, уверена и в свои води се чувствам именно там, където не съм се съобразила с нормите на калъпа и съм направила собствен прочит на дадената тема.
Само и единствено там. Защото само тогава автентичното ми Аз се е проявило.

От друга страна фалшивото пеене на всеки от нас се вижда и с невъоръжено око. Където има напрежение, буксуване, застой, неслучване, тежест, депресия, паника и т.н., там се опитваме да сложим кръгче в квадратче и да очакваме да пасне плътно.

На упоритите – success!

И за финал на днешната доза непоискана мъдрост, ще се позова на последната, 11-та и единствена важна според мен, божа заповед:
НЕ СЕ ПРА’И!
… „на нещо, което не си.“, скромно бих добавила.