Родена съм под знака на Слънцето, но и този на Мрака. Липсва ми съзнателен спомен да не съм била полярна в мисли, поведение, отношение, нагласа…
Средата е terra incognita за мен.
За момента все още го използвам като бич, с който наказвам себе си, но знам, че като се науча да работя с наличното, ще се трансформира в дар.
В книгата, която чета, тийнейджърите са описани по съвсем същия начин:
„всичко е бяло или черно, красиво или отвратително. Тази възраст е такава, няма средно положение.“
Замислих се – на тази фаза от живота си ли съм зависнала? Тийнеджърската?
Така ли се държа и гледам на света?
Незряла ли съм…?
…какво да правя с това?