Бяха изящни, красиви, високи, обгърнати в червена естествена кожа и скъпи, много скъпи…
Седеше на ръба на ваната, обута в мокри дебели, вълнени чорапи и се опитваше отчаяно да напъха крака в новите обувки, за да ги разшири поне малко, защото ѝ бяха номер и половина по-малки и беше невъзможно да ходи с тях…
Докато се мъчеше, си спомни със самодоволна усмивка, как го принуди да ѝ ги купи – той мразеше да дава излишни пари, а те бяха скъпи, много скъпи – нямаше по-добро наказание…
из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева