Днес видях, че думата „пукна“ обхваща и раждането и смъртта.
И всички пластове на случване или неговата липса между тези, привидно, „две“ точки.
Всяко поредно осъзнаване как всичко е едно, ме изпълва с наслада.

„Пролет пукна, ние – не.„