Слушам „Ritmos De Los Muertos“ – микс в Ютюбата, дето се самопредложи и запя.
Слушам и си викам – „ма тия латиноси я каква хубава музика за умрели са сътворили! Браво! Направо ти се доживява!“
Гласът от задния ред еВстествено се обажда: „Тя дали е автентична тая ми ти музика?“
„Глас, понякога се страшно превзет! Честно! И това ти го казвам аз – дето съм ебаси сноба! Смятай, пич! Толкова съм недоспала и неадекватна днес, че дори не знам имам ли пулс или не! Не ме занимавай със себе си!“
Той не смята, разбира се, щото не му дреме за сметки и прочее счетоводство…
Слушам и се чудя:
създали са такива хубави ритми защото разбират Смъртта сигурно?
А значи ли това, че разбират достатъчно добре Живота?
Изобщо, трябва ли да разбираш едното, за да можеш да осмислиш другото?
И кое е първо:
Животът
или
Смъртта
…?
…нямам отговор. само си слушам и се поклащам в ритъма…