Днес е първият ден, в който усетих лятото. Без да ме изгаря и превръща в наженена плазма и да разтапя съществуването ми. Седнах под един от орехите, оставих листата да рисуват татуси по мен, успях поне за малко да пусна претенциите си (не всички, разбира се..не още…)
… и то дойде…
Без конфликт, без напрежение…тихо и семпло… отворихме се взаимно, за един съвсем леко разтеглен момент, и просто се приехме…
Кога ще се срещнем отново…
не зная…
… ще ми се да е по-честичко..
но…
….докато траекториите ни все пак успяват да се пресичат отвреме навреме…
…има…