Главата ми пуши от работа.
Дадох си почивка и доядох маринованата херинга.
Накърти ми от солено.
Реших да туширам със сладко от черници.
После с такова от череши.
Стана ми твърде сладко.
Посегнах към черниците, за да намаля силата.
Догади ми се от сладко.
Нагребах няколко лъжици от пикантен сос.
Подлютих се.
Угасих пожара с домати от буркан…
„Затвори хладилника и остави лъжицата!„, извика Гласът от задния ред.
Послушно изпълних.
Изпих половин литър вода и с временно лишени от възприятия вкусови рецептори отидох навън, на въздух.
На това в шаха живота му казват „да (не) знаеш кога да спреш„.
Владея го почти до съвършенство този ход.