Има неща, които са устойчиви на времето, опита и здравия разум. Устойчиви са като глупостта и българин, пиещ ракия от 7 сутринта. Такива неща не се поддават на манипулации, алгоритми и научаване. Аз също имам срещи от 3-тия вид (или както там е изразът) с подобни и подозиргам че на някои от тях никога няма да се науча. Все пак съм прост(о) човек….
Като например:
- Да не го прекъсвам, докато говори…….. (понякога успявам да стискам уста около минута, след което избухвам в потоп от приказки на бързи обороти и отново му връщам микрофона, за да му го отнема минута по-късно… и такаааааааа до края на светаааааааааааа…… просто защото винаги смятам, че знам какво иска да ми каже и мрем да му довършвам мисълта, и НАЙ-ВЕЧЕ, защото ВИНАГИ имам какво АЗ да кажа, което е много много важно!)
- Да спра да правя зимнина, когато навън е 40+ градуса по Целзий, а вътре е 35! И този път в главната роля бяха джанките, но не на сладко, (<––има линк върху тази дума с историята на заболяването от миналата година) а на чътни + джанконада (сироп от джанки за непросветените). Тези занимания изискват пускането на 2 броя газови котлони, като междувременно, за да не скучая сложих и едни кюфтаци да се пекат във фурната. Да няма празно… Вчера наистина бях на косъм да колабирам от жега… (о! като бонус, предния ден брах материала за зимнината, обхождайки 1/3 от селото, в най-голямата жега, облечена в клин, защото съм един от любимите деликатеси на комарите, но съм кучка и се правя на недостъпна!……………..)
- Да си измислям простотии… (и тук без капка въздържание ще споделя вчерашния ми мастърпийс):
Емо отива до магазина. Магазинът е на около 10 мин разстояние – отиване и връщане. Минава повече от половин час, от него няма ни сянка, ни следа. Започвам да се притеснявам да не му се е случило нещо – все пак навън Адът е изсипал огъня и жупела си и е заминал на ваканция в Лапландия! Поглеждам за 24 път през прозореца дали не се задава… Докато се чудя не е ли време да тръгна да го търся, през ума ми преминава следното: „ами ако му е прилошало и е припаднал, ударил си е главата, тя се е пръснала и е умрял на място? АЗ КАКВО ЩЕ ПРАВЯ БЕЗ НЕГО?!?!?!? И къде и как ще го погребвам като не знам какво е желанието му? (за справка – аз знам точно и ясно какво искам да направят с кръшното ми тяло, когато го обезлюдя. при това го знам от дете!!!)
И точно тръгвах на спасителна акция и той се прибира[1]. За няколко секунди го запознавам с текущата мисловна ситуация в кухината над врата ми, която е предизвикал с „изчезването“ си и го заслепявам на място с въпроса:
„Ти, всъщност, как искаш да бъдеш погребан? Имаш ли специални изисквания?„
Кокори се насреща ми като елен в тъмна доба пред фаровете на кола.
„Мммм…не съм мислил по въпроса…..“
„Ами добре е да го направиш, защото все пак вече сме на възраст, на която тези неща е хубаво да се знаят….„
Оказа се, че магазинът не е работел и се е наложило да отиде до бензиностанцията на изхода на селото, за да си вземе цигари… (разбира се, мина ми сходен сценарий през ума, но друго си е да вдигнеш телесната си температура с няколко октана[2] с един мини драматичен шекспиров short/reel… по-фру-фру се чувстваш…)
„Уча се, уча се!„, както казваше Мая Новоселска в един любим мой скеч от репертоара на „Улицата“. Уча се, ма често не съм в час и имам пропуски в материала…
[1]изречението пред тази цифра по-горе в текста, ме подсети за два лафа. липсва каквато и да е връзка между него и тях, но за мен има връзка… все тая. ето ги:
-„И как мина вчера вечерята у вас с мадамата? Правихте ли най-после секс?
„Оо, вечерята беше чудесна: вкусно ядене, свещи, музика романтика – абе перфектно! И след това аз тамън да й го вкарам и …тя не дойде…“
***
-Най-гадната поза в секса е ти да си отгоре, а отдолу да няма никой!
😀
[2]изглеждам ли, не, по-скоро – звуча ли като човек, който се вълнува дали температурата може да се измерва в октани? не, нали? аз съм жена, която се учи, ГОРЕЩО ми е и знам как искам да бъда погребана! това е достатъчно, да не ми се правят тъпи забележки!!!
пссст… все пак може ли? ма не й казвайте, че съм попитала….