Става дума за тъгата…
Познавам я.
Замислям се – откъде идва, защо стои по толкова дълго?
Често я свързваме със загубата… Но не сме загубили нищо. Не и онзи общоприет смисъл… А и загубата носи по-скоро болка…
но кое е семето на Тъгата..?
…режа кашони на двора и усещам как нещо се избистря…
липсата на достатъчност
тя ни кара да тъгуваме така отчаяно…
перманентното усещане,
че не сме достатъчно…,
че не сме достатъчни…
„да се привържа към себе си като единствен пенкилер„, казва Тея
винаги сме си били и отровата и лека