За четвърти път е онова време от годината, в което трябва да реша да подновя ли хостинга и домейна на това виртуално място за още 365 дни. Зачудих се има ли смисъл да го правя, предвид, че за момента не го ползвам и съществуването му е безпредметно. Но усетих, че още не ми се иска да го ликвидирам…
И изведнъж видях ролята му на този етап:
това е личното ми пространство за притихване и мълчание.
Очаквайте [скоро] и в реалния живот. [с подкрепата на звездите, планетите и целия юнивърс, че самостоятелно ми е все още сложничко 🙂 ]