Проверявайки дали няма нещо ново в едно от най-любимите ми пространства в Мрежата – това на Тея, реших да разгледам тези, които тя следва и да видя дали няма да чуя глас, казващ ми: „Псс, имам да ти кажа нещо любопитно. Ела!“ (Тея, благодаря ти, че без да знаеш, си ми основен дилър за музика и места за душата!🖤)
ЧУХ!
И така попаднах на блога на Петя Кокудева – „Истории от света„. Само след 3-4 прочетени истории и вече го усещах като чифт удобни, топли чорапи в зимен ден!
Оставям си едно малко камъче от него за късмет и тук:
Малкият Алберт бил особено дете, което много не говорело. Родителите му – Паулине и Херман – били доста разтревожени за умственото развитие на сина си. Една вечер семейството седнало да яде, когато Алберт внезапно нарушил тишината: “Супата е твърде гореща.” С огромно облекчение родителите му се втурнали да го питат защо досега не е обелвал и думица! А дребосъкът невъзмутимо отвърнал: “Ами, защото досега всичко беше наред.”
Замислих се за това колко много говорим всички в наши дни.
Колко много говоря аз самата…
Толкова малко неща ли вече са наред…?
Само супата ли е вряла или сме оплескали генерално цялото меню…?