Този изпъващ жилите стремеж към светлините на прожекторите…
и вниманието на всички вперени в екраните опразнени лица –
пълни с възторг, обожание, възхита, завист (защо пък не?)
желание и те да са…
И да, светлината на прожекторите е щедра, доста при това.
Но точно когато се появи усещането, че рогът на изобилието сипе оружайния си дъжд върху,
настъпва моментът за оправяне на сметките…
А тя взима много. И тлъст бакшиш добавя.
По-дебел от нейната щедрост…
Защото колкото и силно и сияйно да блестят прожекторите,
е хубаво да се помни, че
светлината им си остава изкуствена…