Винаги оставам изненадана по колко по-ласкав начин ни/ме виждат другите…
Хем ми става приятно, хем се смущавам…
(чудя се дали е от неумението ми да приемам комплимент или от упоритото ми пренебрегване и омаловажаване на част от собствените ми аспекти…? и как предимно фокусът ми е върху грубото сочене с пръст на „недостатъците“ ми…)