Откакто живеем на село се сблъскваме с Темата с най-черна слава живота.
Темата за Смъртта.
„Изумително“ е колко различни форми има тя. В градска среда те остават скрити в перманентния шум, скорост и милиарди опции за отвличане на вниманието.
Тук Тя присъства осезаемо, ненатрапчиво и категорично.
Тук тя просто Е.
Аз имам теория, че животът е изцяло изкуствена конструкция и е напълно противоестествен. За разлика от Смъртта. Затова върху нея има такава стигма, неразбиране и отхвърляне.
Защото е Истина.
Истината е много трудна за преглъщане.
Мисля, че е избождащо очите как човеците приемаме истината.
Просто не я приемаме.
На село Смъртта е всеки ден.
И единственият начин за спиране на конфликта с нея е признаване, уважение, приемане и продължаване напред.
Докато не настъпи часът на собствената ти Истина…
как се справям аз?
с различна степен на приемане и немалко сълзи.
основно провокирани от собственото ми невежество…